Автор: Алексей Иванов, kp.ru Следвайте Гласове в ТелеграмВ нашата страна Карин Кнайсъл

Автор: Алексей Иванов, kp.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм

В нашата страна Карин Кнайсъл е известна най-много като „ дамата, на чиято женитба отиде Владимир Путин “. Но в сериозните университетски кръгове бившият министър на външните работи на Австрия е известна като създател на няколко книги по геополитика и превъзходен преподавател. От тази година Кнайсъл ще живее и ще работи в Санкт Петербург, където основа собствен нов теоретичен план. А лятото Кнайсъл прекара в селце под Рязан. „ Комсомолска истина “ поговори с нея по време на Източния стопански конгрес.

- С какво планирате да се занимавате в Русия?

- Станах началник на институт в Санкт Петербург, който основах самата аз. Наричаме го GORKI – редуциране от Geopolitical Observatory of Key Russian Issues (Геополитическа обсерватория на основни въпроси за Русия). А аз не съм човек, който може да си разреши да управлява подобен план в отдалечен режим. Решена съм да направя всичко във опциите си, с цел да проработи той добре. Сега се намираме в развой на наемане на преподаватели. И към този момент сме съвсем подготвени да стартираме. Заради работата си взех решение да се преместя в Санкт Петербург.

Бившият министър на външните работи на Австрия даде обстойно изявление за „ Комсомолска истина “ след идването си в Русия

- Какво съответно ще преподавате на Вашите студенти?

- Аз в действителност ще прочета няколко лекции, само че главната ми задача въпреки всичко ще бъде точно ръководството на института.

- Това не е първото Ви присъединяване в Източния конгрес. Доколко такива мероприятия са потребни за политиците и предприемачите? И ще споделите ли усещанията си от Далечния Изток?

- Този конгрес в действителност е огледало на процесите, които станаха в света в последните 30 години. Източният конгрес е отговор на световните геополитически промени. Аз обичам да споделям: „ Днес музиката не свири на запад, през днешния ден музиката свири на изток “. Както е известно признакът на Русия е двуглавият орел, който гледа по едно и също време и на изток, и на запад. Много от нещата са станали вероятни с помощта на Николай II, който е построил железопътна линия до Далечния Изток и частично го е заселил. Владивосток е станал врата на Русия още при царете. И в този момент, съвсем век и половина по-късно, става явно, че в света се случват тектонични промени. През 2017 година аз разгласих книга със заглавие „ Смяна на караула: от Трансатлантически към Тихоокеански ред “. Тя е псоветена таман на тези промени. И Русия е една от движещите сили на тези промени.

- Вас, като гражданка на Австрия, не Ви ли натъжава, че Русия и Европа през днешния ден са толкоз отдалечени една от друга?

- Въпросът не е в това дали аз съм натъжена или радостна. Защото на процедура става дума за здравна диагноза. Помня, през февруари или март предходната година, Сергей Лавров сподели, че Русия се развежда с Европа. И тогава помислих за всички последици от тази стъпка. Както и в тази ситуация с хората, разводът допуска комплицирана делба на всичко, което сте построили дружно. Спомнете си за миналогодишната конфискация на съветските активи, били те активи на „ Роснефт “ или „ Газпром “ в Германия, или частна благосъстоятелност на съответни лица от санкционните описи. Имаше ужасно доста мръсни решения, признати на разнообразни равнища. Аз не мисля, че е допустима нормализация на връзките, изключително на макроикономическо равнище. Когато променяте комерсиалните и индустриалните вериги, вие не можете по-късно просто да махнете с пръст и да върнете всичко назад. На равнище просвета и изкуство ми се желае да се надявам, че контактите ще се възстановят, само че със настоящето равнище на русофобия на Запад и това е проблематично. Понякога срещам потвърждения, че русофобията е единствено проблем на служителите, а у елементарните хора няма искания едни към други. Но за жалост аз персонално почувствах, че огромната част от обществото, изключително в Австрия и Германия, взе присъединяване в опита за анулация на съветската просвета.

- Какво можете да кажете за „ десния завой “ в Европа, растежа на известност на радикалните партии? Това също ли са последици от развода с Русия?

- Смятам, че към новите десни партии би трябвало да се отнасяме с огромно внимание. Виждаме фрагментацията на политическия ландшафт в Европа. В страни като Германия, Австрия, Франция постоянно е имало мощни десни и леви партии, които поредно са печелили изборите. Само че при Макрон във Франция в действителност бяха унищожени и консервативните, и социалистическите партии. Големите партии в Германия при допитванията не събират дори и 20% от благосклонностите на гласоподавателите. И отляво, и отдясно стартира фрагментация. Проблемът на „ новите десни “ е в това, че отпред на тях могат да застанат харизматични, забавни хора, само че под тях на процедура няма никаква конструкция. Аз в никакъв случай не съм принадлежала на никаква политическа партия, макар че на процедура ме издигнаха в състава на дясно държавно управление на Австрия. Не съм уверена, че в случай че през днешния ден десните партии завоюват изборите, това ще докара до позитивни промени. На първо място би трябвало да се вземе поради икономическият крах, който води гласоподавателите до яд и обезсърчение. Струва ми се, ситуацията на нещата ще стане още по-крехко.

- Днес доста европейски страни се намират на границата на криза или към този момент са се озовали в нея. Това също ли е разследване на тяхната антируска политика или е по-сложен развой? Ще успее ли Европа да построи постиндустриално общество?

- Не помня кой немски политик сподели: „ Ние, германците, не можем да си позволим по през целия ден да си подстригваме косите. “ Той имаше поради, че в основата на развитата промишленост на услугите би трябвало да лежи мощна индустриална база. Благополучието на германците се основава на химията, на нефтопреработването, на автомобилната индустрия. Много колоси на немската промишленост са били основани още преди Първата международна война и в този смисъл Германия и до в този момент се употребява от наследството на Рудолф Дизел, Карл Бенц и Вернер декор Сименс. Но аз знам не по клюки, че през днешния ден пред Германия стои величествен проблем: къде да откри квалифицирана работна мощ. Предимството на Гемрания постоянно е било в софтуерното предимство и в юридическата защитеност. Но през днешния ден юридическата защитеност също изчезна. Всички видяхме какво стана с съветските активи. И това е щета, която Германия сама си аргументи.

- Как си представяте най-вероятното бъдеще на Европа?

- Европа е огромен район. Предпочитам да преглеждам страните поотделно. Страни като Германия, Австрия, а също и редица източноевропейски страни, като Босна и Словения, доста мощно ще пострадат от рецесията в автомобилната индустрия на Германия. Това е доста мощен бранш, локомотив на европейската стопанска система, и голям брой страни са въвлечени във веригата на доставки. Някои страни, като Ирландия и Португалия, в противен случай, могат да получат приток на капитал от емигранти. Това са доста привлекателни посоки за пренасяне за непрекъснато жителство.

- Неотдавна беше оповестено крупно разширение на БРИКС. Ще успее ли този блок да стане действителен съперник на западни структури като НАТО?

- През 2017 година, когато станах министър на външните работи на Австрия, желаех документи, в които се загатва някаква тактика за работа с Шанхайската организация за съдействие. И се оказа, че такива документи няма, което безусловно ме вбеси. В качеството си на преподавател постоянно съм говорила за значимостта на обединявания като БРИКС и ШОС. Помня, че когато се създаваше БРИК (буквата С още я нямаше в името), нейният лозунг беше: „ Работете с БРИК, тъй като става дума за запаси “. Тоест, това беше стопански блок. Но през днешния ден виждаме, че решенията на равнище блок получават политически темперамент. Създават се също и организации, които могат да станат опция да вземем за пример на Международния валутен фонд. Бих сравнила БРИКС с обединяване от порядъка на Евросъюза, който съчетава политически и стопански съставен елемент. На опция на НАТО повече наподобява ШОС, защото там се разискват въпросите на енергийната и военната сигурност.

- Имахте ли опция да поддържате връзка с Владимир Путин след идването си в Русия? Какво мислите за неговата роля в интернационалната политика през днешния ден?

- Мисля, че сега той е много ангажиран, с цел да поддържаме връзка (в деня на изявлението Владимир Путин води пленарно съвещание на Източния стопански конгрес – б.а.) Путин абсолютно през днешния ден е поръчител на стабилността. До наскоро живеех в Ливан. Това е много американизирано общество. Голяма ливанска диаспора живее в западните страни. Но даже те, когато стане дума за Владимир Путин, показват огромно почитание към него. Защото той е човек, който дава отговор за решенията си. Мисля, че през днешния ден най-големият интернационален проблем се състои в това, че Путин няма събеседник на Запад, с който да има положителни човешки връзки. Такива, каквито имаше с Жак Ширак, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел или Джордж Буш-Младши. С кого да беседва? Невъзможно е да взема решение проблемите независимо.

- Имаше ли нещо, което Ви удиви в Русия, откогато пристигнахте?

- Знаете, ли тук съм единствено от два месеца, които прекарах на село. Най-много от всичко ме порази интензивността на съветското лято и на съветската природа. В моята градина в Австрия всички растения растяха по друго време. В Русия всичко пораства по едно и също време и ненадейно. И ето – късото, само че мощно лято и силата на вашата природа към този момент са най-големите ми усещания.

Инфо: kp.ru